5 апр. 2012 г., 00:13

Живей 

  Поэзия
483 0 7

Ковем съдбата си

с грешки преживени,

понякога с апатия,

друг път настървени.

Течението дърпа ни

във водопади победени.

Посоката объркваме,

но все сме устремени.

Борбите ни изплюват

по-силни, закалени,

а бурите от чувства

ни връщат преродени.

И всяка глътка въздух

крещи в теб и мене:

- Живеем, чувстваме...

ний хора сме родени!

© Светла Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??