Ковем съдбата си
с грешки преживени,
понякога с апатия,
друг път настървени.
Течението дърпа ни
във водопади победени.
Посоката объркваме,
но все сме устремени.
Борбите ни изплюват
по-силни, закалени,
а бурите от чувства
ни връщат преродени.
И всяка глътка въздух
крещи в теб и мене:
- Живеем, чувстваме...
ний хора сме родени!
© Светла Димитрова Всички права запазени