Ковем съдбата си
с грешки преживени,
понякога с апатия,
друг път настървени.
Течението дърпа ни
във водопади победени.
Посоката объркваме,
но все сме устремени.
Борбите ни изплюват
по-силни, закалени,
а бурите от чувства
ни връщат преродени.
И всяка глътка въздух
крещи в теб и мене:
- Живеем, чувстваме...
ний хора сме родени!
© Светла Димитрова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
