29 abr 2024, 19:33

Живея просто като всички

  Poesía
312 2 3

ЖИВЕЯ ПРОСТО КАТО ВСИЧКИ

 

... тъй както мравката щипука – и дългия ми път сече,

и пожелава ми наслука, и на добър ти път, момче! –

на „ти” със хорица и птички, всеопрощаващ и смирен,

живея просто като всички, и – както казват, ден за ден,

и изгревите идат – светли като тибетски мъдреци,

 

и аз превалям километри, поел в енергиите „Ци”,

ненавист, злоби и омрази загърбил със премислен жест,

дано пък утре Бог ви пази! – щом като аз не смогнах днес,

да легна и да спя, тъй хрисим, дете под звездния покров! –

защото този свят крепи се на простото словце – Любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...