25 nov 2007, 19:05

Живея в паралелен свят

  Poesía
1.4K 0 3

        Живея в паралелен свят

 

Живея в паралелен,  двойствен  свят...

Дали, защото  приказки  съм  чела?!

Морфей  ме приласкава  в необят –

превръщам се  във воин – силна, смела.

 

Събуждам се. Кипеж от нерви! Ад!!!

На пръсти стъпвам, тихо, с безпокойство...

Къде  остана  приказния  град?

Къде  избяга  моето  геройство?!

 

Мълча. Понасям  всичко  без  сълзи...

Очите ми горят, кърви  сърцето.

Душата ми – разнищена, пълзи,

за да се вмести някак в  битието...

 

Какво се случи с мойте идеали?!

Май  слънчеви утопии  те си  бяха...

А ценностите мои, избледняли -

объркани и те, във суматоха.

 

Как искам да съм  пленница  смирена

на Хипнос, на Морфей - във тишината,

да бъда спяща аз – непобедена

от ада нервен, властващ на Земята!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...