Живея в паралелен свят
Живея в паралелен, двойствен свят...
Дали, защото приказки съм чела?!
Морфей ме приласкава в необят –
превръщам се във воин – силна, смела.
Събуждам се. Кипеж от нерви! Ад!!!
На пръсти стъпвам, тихо, с безпокойство...
Къде остана приказния град?
Къде избяга моето геройство?!
Мълча. Понасям всичко без сълзи...
Очите ми горят, кърви сърцето.
Душата ми – разнищена, пълзи,
за да се вмести някак в битието...
Какво се случи с мойте идеали?!
Май слънчеви утопии те си бяха...
А ценностите мои, избледняли -
объркани и те, във суматоха.
Как искам да съм пленница смирена
на Хипнос, на Морфей - във тишината,
да бъда спяща аз – непобедена
от ада нервен, властващ на Земята!!!
© Надежда Борисова Всички права запазени
И... ще продължавам да те чета, да знаеш!