25 нояб. 2007 г., 19:05

Живея в паралелен свят

1.5K 0 3

        Живея в паралелен свят

 

Живея в паралелен,  двойствен  свят...

Дали, защото  приказки  съм  чела?!

Морфей  ме приласкава  в необят –

превръщам се  във воин – силна, смела.

 

Събуждам се. Кипеж от нерви! Ад!!!

На пръсти стъпвам, тихо, с безпокойство...

Къде  остана  приказния  град?

Къде  избяга  моето  геройство?!

 

Мълча. Понасям  всичко  без  сълзи...

Очите ми горят, кърви  сърцето.

Душата ми – разнищена, пълзи,

за да се вмести някак в  битието...

 

Какво се случи с мойте идеали?!

Май  слънчеви утопии  те си  бяха...

А ценностите мои, избледняли -

объркани и те, във суматоха.

 

Как искам да съм  пленница  смирена

на Хипнос, на Морфей - във тишината,

да бъда спяща аз – непобедена

от ада нервен, властващ на Земята!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....