Nov 25, 2007, 7:05 PM

Живея в паралелен свят

  Poetry
1.4K 0 3

        Живея в паралелен свят

 

Живея в паралелен,  двойствен  свят...

Дали, защото  приказки  съм  чела?!

Морфей  ме приласкава  в необят –

превръщам се  във воин – силна, смела.

 

Събуждам се. Кипеж от нерви! Ад!!!

На пръсти стъпвам, тихо, с безпокойство...

Къде  остана  приказния  град?

Къде  избяга  моето  геройство?!

 

Мълча. Понасям  всичко  без  сълзи...

Очите ми горят, кърви  сърцето.

Душата ми – разнищена, пълзи,

за да се вмести някак в  битието...

 

Какво се случи с мойте идеали?!

Май  слънчеви утопии  те си  бяха...

А ценностите мои, избледняли -

объркани и те, във суматоха.

 

Как искам да съм  пленница  смирена

на Хипнос, на Морфей - във тишината,

да бъда спяща аз – непобедена

от ада нервен, властващ на Земята!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...