6 nov 2020, 18:39

Живея в сън

  Poesía
750 13 7

 

Живея в сън. Неистов сън, възнасящ ме към глетчерите на безкрая.

Край мен е щорм по-черен от нощта и бездна хищно челюсти разтваря.

Край мен са милиардите тела, подмятани от хребетите на вълните.

Кипяща пяната клокочи и ръмжи. C безбройни бели жилки впива се в очите.

Живея в сън. Неистов сън. Но той е привилегията на жреците за спасение.

Дочувам гонга на отвъдни брегове сред мачти от мечти,

                                                        моряк с въжето-хоризонт на шия,

                                                                       оплетено от непознатите вселени.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много въздействащо. Въздействие дори по-силно, отколкото може да се постигне с картина на велик художник. История дори по-силна, отколкото можеш да преживееш в живота или в роман. Тук си е чиста проба поезия. Не е тайна, че ти ме накара да заобичам да чета поезия. Толкова много светове. Светлина. Тъмнина. Надежда. Мрак. Ужас. Възхищение. Чистота. Любов. Присмех. Мечти. Описваш с огромен талант всичко съществуващо и несъществуващо. Чудовища или привидения, а може би съвсем реална заплаха, фантазия, мечти или съвсем достижима любов... Всичко има при теб. Мечтаещия, обичащия, мразещия, каещия се, търсещия, даващия... и свързващия лъч светлина - истината и само истината. При теб светът винаги е истинен, но едновременно с това фантастично-мечтателен, плътен от интензивни чувства и образи, и говори... Диша, чувства, търси... И е толкова богат на красиви пейзажи и приключения. В търсенето на собственото Аз и на Другия лирическият герой не забравя да е себе си...
  • Много ярки образи внушаваш тук!
    Браво, Младене!
    Радвам се, че си наваксах от твоята поезия!
  • Да,живота е едно сънно видение...
    Още символистите живеят този сън наяве!
    И е естествено състояние за творческите натури.
    За да напиши "Фантастична симфония "
    Ектор Берлиоз едва не е скочил в пропаст на път за Рим!
    Приемам нещата като сливане на творческата енергия с мисълта за една неизбежност и среща с нещо магично и тъй желано!
    Поздравления, Младен!
  • Наистина живеем в един неистов сън, а наоколо е щорм по-черен от нощта и хищна бездна разтваря челюсти! Всяка една дума има силно въздействие! Поздравления, изключителен стих!
  • Усетих в стиха ти собствената си тревога за състоянието на човечеството и неговото бъдеще... Дали един и същи Дух не ни е говорил?...
    Поздравявам те за разтърсващата проницателна творба, Младене!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...