6.11.2020 г., 18:39

Живея в сън

751 13 7

 

Живея в сън. Неистов сън, възнасящ ме към глетчерите на безкрая.

Край мен е щорм по-черен от нощта и бездна хищно челюсти разтваря.

Край мен са милиардите тела, подмятани от хребетите на вълните.

Кипяща пяната клокочи и ръмжи. C безбройни бели жилки впива се в очите.

Живея в сън. Неистов сън. Но той е привилегията на жреците за спасение.

Дочувам гонга на отвъдни брегове сред мачти от мечти,

                                                        моряк с въжето-хоризонт на шия,

                                                                       оплетено от непознатите вселени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много въздействащо. Въздействие дори по-силно, отколкото може да се постигне с картина на велик художник. История дори по-силна, отколкото можеш да преживееш в живота или в роман. Тук си е чиста проба поезия. Не е тайна, че ти ме накара да заобичам да чета поезия. Толкова много светове. Светлина. Тъмнина. Надежда. Мрак. Ужас. Възхищение. Чистота. Любов. Присмех. Мечти. Описваш с огромен талант всичко съществуващо и несъществуващо. Чудовища или привидения, а може би съвсем реална заплаха, фантазия, мечти или съвсем достижима любов... Всичко има при теб. Мечтаещия, обичащия, мразещия, каещия се, търсещия, даващия... и свързващия лъч светлина - истината и само истината. При теб светът винаги е истинен, но едновременно с това фантастично-мечтателен, плътен от интензивни чувства и образи, и говори... Диша, чувства, търси... И е толкова богат на красиви пейзажи и приключения. В търсенето на собственото Аз и на Другия лирическият герой не забравя да е себе си...
  • Много ярки образи внушаваш тук!
    Браво, Младене!
    Радвам се, че си наваксах от твоята поезия!
  • Да,живота е едно сънно видение...
    Още символистите живеят този сън наяве!
    И е естествено състояние за творческите натури.
    За да напиши "Фантастична симфония "
    Ектор Берлиоз едва не е скочил в пропаст на път за Рим!
    Приемам нещата като сливане на творческата енергия с мисълта за една неизбежност и среща с нещо магично и тъй желано!
    Поздравления, Младен!
  • Наистина живеем в един неистов сън, а наоколо е щорм по-черен от нощта и хищна бездна разтваря челюсти! Всяка една дума има силно въздействие! Поздравления, изключителен стих!
  • Усетих в стиха ти собствената си тревога за състоянието на човечеството и неговото бъдеще... Дали един и същи Дух не ни е говорил?...
    Поздравявам те за разтърсващата проницателна творба, Младене!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...