6.11.2020 г., 18:39

Живея в сън

752 13 7

 

Живея в сън. Неистов сън, възнасящ ме към глетчерите на безкрая.

Край мен е щорм по-черен от нощта и бездна хищно челюсти разтваря.

Край мен са милиардите тела, подмятани от хребетите на вълните.

Кипяща пяната клокочи и ръмжи. C безбройни бели жилки впива се в очите.

Живея в сън. Неистов сън. Но той е привилегията на жреците за спасение.

Дочувам гонга на отвъдни брегове сред мачти от мечти,

                                                        моряк с въжето-хоризонт на шия,

                                                                       оплетено от непознатите вселени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много въздействащо. Въздействие дори по-силно, отколкото може да се постигне с картина на велик художник. История дори по-силна, отколкото можеш да преживееш в живота или в роман. Тук си е чиста проба поезия. Не е тайна, че ти ме накара да заобичам да чета поезия. Толкова много светове. Светлина. Тъмнина. Надежда. Мрак. Ужас. Възхищение. Чистота. Любов. Присмех. Мечти. Описваш с огромен талант всичко съществуващо и несъществуващо. Чудовища или привидения, а може би съвсем реална заплаха, фантазия, мечти или съвсем достижима любов... Всичко има при теб. Мечтаещия, обичащия, мразещия, каещия се, търсещия, даващия... и свързващия лъч светлина - истината и само истината. При теб светът винаги е истинен, но едновременно с това фантастично-мечтателен, плътен от интензивни чувства и образи, и говори... Диша, чувства, търси... И е толкова богат на красиви пейзажи и приключения. В търсенето на собственото Аз и на Другия лирическият герой не забравя да е себе си...
  • Много ярки образи внушаваш тук!
    Браво, Младене!
    Радвам се, че си наваксах от твоята поезия!
  • Да,живота е едно сънно видение...
    Още символистите живеят този сън наяве!
    И е естествено състояние за творческите натури.
    За да напиши "Фантастична симфония "
    Ектор Берлиоз едва не е скочил в пропаст на път за Рим!
    Приемам нещата като сливане на творческата енергия с мисълта за една неизбежност и среща с нещо магично и тъй желано!
    Поздравления, Младен!
  • Наистина живеем в един неистов сън, а наоколо е щорм по-черен от нощта и хищна бездна разтваря челюсти! Всяка една дума има силно въздействие! Поздравления, изключителен стих!
  • Усетих в стиха ти собствената си тревога за състоянието на човечеството и неговото бъдеще... Дали един и същи Дух не ни е говорил?...
    Поздравявам те за разтърсващата проницателна творба, Младене!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...