Живея в сън. Неистов сън, възнасящ ме към глетчерите на безкрая.
Край мен е щорм по-черен от нощта и бездна хищно челюсти разтваря.
Край мен са милиардите тела, подмятани от хребетите на вълните.
Кипяща пяната клокочи и ръмжи. C безбройни бели жилки впива се в очите.
Живея в сън. Неистов сън. Но той е привилегията на жреците за спасение.
Дочувам гонга на отвъдни брегове сред мачти от мечти,
моряк с въжето-хоризонт на шия,
оплетено от непознатите вселени.