22 jun 2008, 6:37

Живот

  Poesía » Otra
1.4K 0 2
Един живот, една мечта
в кристално бледа тишина.
Следи от прах в изчезващ миг
и пепел пак - остатък от душа.

Усмивка - лъч изгряваща зора
допир - сладка капчица роса.
Усещане за неизмерна благодат,
но пък със страх - духовен глад.

Доверие - пропукана скала,
отрова плъзгаща се по снега.
Лица болезнено познати,
лицемерни и наивно святи.

Самота - безмълвен крясък,
а съдбата - чезнещ пясък.
Но пък усмивка в светъл ден,
цветя и рози - мечта пред лист студен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванеса Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...