22 jun 2008, 6:37

Живот

  Poesía » Otra
1.4K 0 2
Един живот, една мечта
в кристално бледа тишина.
Следи от прах в изчезващ миг
и пепел пак - остатък от душа.

Усмивка - лъч изгряваща зора
допир - сладка капчица роса.
Усещане за неизмерна благодат,
но пък със страх - духовен глад.

Доверие - пропукана скала,
отрова плъзгаща се по снега.
Лица болезнено познати,
лицемерни и наивно святи.

Самота - безмълвен крясък,
а съдбата - чезнещ пясък.
Но пък усмивка в светъл ден,
цветя и рози - мечта пред лист студен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванеса Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...