22 jun 2008, 6:37

Живот

  Poesía » Otra
1.4K 0 2
Един живот, една мечта
в кристално бледа тишина.
Следи от прах в изчезващ миг
и пепел пак - остатък от душа.

Усмивка - лъч изгряваща зора
допир - сладка капчица роса.
Усещане за неизмерна благодат,
но пък със страх - духовен глад.

Доверие - пропукана скала,
отрова плъзгаща се по снега.
Лица болезнено познати,
лицемерни и наивно святи.

Самота - безмълвен крясък,
а съдбата - чезнещ пясък.
Но пък усмивка в светъл ден,
цветя и рози - мечта пред лист студен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванеса Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...