22 июн. 2008 г., 06:37

Живот

1.4K 0 2
Един живот, една мечта
в кристално бледа тишина.
Следи от прах в изчезващ миг
и пепел пак - остатък от душа.

Усмивка - лъч изгряваща зора
допир - сладка капчица роса.
Усещане за неизмерна благодат,
но пък със страх - духовен глад.

Доверие - пропукана скала,
отрова плъзгаща се по снега.
Лица болезнено познати,
лицемерни и наивно святи.

Самота - безмълвен крясък,
а съдбата - чезнещ пясък.
Но пък усмивка в светъл ден,
цветя и рози - мечта пред лист студен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванеса Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...