Живот
в кристално бледа тишина.
Следи от прах в изчезващ миг
и пепел пак - остатък от душа.
Усмивка - лъч изгряваща зора
допир - сладка капчица роса.
Усещане за неизмерна благодат,
но пък със страх - духовен глад.
Доверие - пропукана скала,
отрова плъзгаща се по снега.
Лица болезнено познати,
лицемерни и наивно святи.
Самота - безмълвен крясък,
а съдбата - чезнещ пясък.
Но пък усмивка в светъл ден,
цветя и рози - мечта пред лист студен.
© Ванеса Маринова All rights reserved.