Живот

emo2 (Емил Стоянов)
236 750

1 jun 2013, 16:30 2013-06-01T18:56:35+03:00

Poesía

534 0 3

ЖИВОТ

Приседнал странник в дрипи

съзрях във падналия мрак,

в ръка със смачкана цигара

в краката с полупълен сак.

Лицето - черно, загрубяло

от скитническия живот,

очите вече потъмнеели,

загледани във звезден небосвод.

Тъга се стелеше от него -

по неизживените мечти,

по несподелените любови,

по просълзените очи.

И още по косите разпилени

по силните му някога гърди,

за това, че малко ги е милвал,

а много пъти са били сами.

Тъгуваше за любовта, която

през годините така и не откри,

по неизживяното си лято,

по ласките, които не дари.

Приседнах тихичко до него,

под тъмния небесен свод:

,,Ти кой си?,, - го попитах плахо.

Отвърна ми - ,,Наричат ме Живот,,.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

sisidara (Сиси)

2013-10-17T19:01:57+03:00

Дааааа и затова трябва да го живеем пълноценно, нали?
radiola (Рада Димова)

2013-06-01T23:03:02+03:00

Радвам се,че чета нещо твое!Харесах много!
djudjii (Жанет Велкова)

2013-06-01T16:32:51+03:00

Страхотен финал!
( предложение: отвърна, вместо отговори, заради ритъма )