Живот
ЖИВОТ
Приседнал странник в дрипи
съзрях във падналия мрак,
в ръка със смачкана цигара
в краката с полупълен сак.
Лицето - черно, загрубяло
от скитническия живот,
очите вече потъмнеели,
загледани във звезден небосвод.
Тъга се стелеше от него -
по неизживените мечти,
по несподелените любови,
по просълзените очи.
И още по косите разпилени
по силните му някога гърди,
за това, че малко ги е милвал,
а много пъти са били сами.
Тъгуваше за любовта, която
през годините така и не откри,
по неизживяното си лято,
по ласките, които не дари.
Приседнах тихичко до него,
под тъмния небесен свод:
,,Ти кой си?,, - го попитах плахо.
Отвърна ми - ,,Наричат ме Живот,,.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емил Стоянов Все права защищены
