26 nov 2010, 10:26

Живот

  Poesía » Otra
492 0 1

Отново ли загубих, отново ли останах сам,

повреден напълно от живота и със загасващ в сърцето плам,

защо бе нужно да се спъна, веднага щом започнах да вървя,

и кой тъй жлъчно ме излъга, че има щастие в света;

 

Може би вината е във мен,

и може би аз съм този, който не разбира

правилата на злокобната игра,

която всеки мачка и никой не подбира;

 

И губейки приятели неверни,

и печелейки все нови врагове,

пристъпвам плахо аз напред в живота,

пазейки нещастните парчета от своето сърце,

 

Дали обич ще намеря аз отново,

или закрила ще открия в някои далечни брегове,

не смея да мечтая вече, понеже животът е това,

да лазиш вечно на ожулените свои колене.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Андрей Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво Определено имаш талант

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...