26 нояб. 2010 г., 10:26

Живот

493 0 1

Отново ли загубих, отново ли останах сам,

повреден напълно от живота и със загасващ в сърцето плам,

защо бе нужно да се спъна, веднага щом започнах да вървя,

и кой тъй жлъчно ме излъга, че има щастие в света;

 

Може би вината е във мен,

и може би аз съм този, който не разбира

правилата на злокобната игра,

която всеки мачка и никой не подбира;

 

И губейки приятели неверни,

и печелейки все нови врагове,

пристъпвам плахо аз напред в живота,

пазейки нещастните парчета от своето сърце,

 

Дали обич ще намеря аз отново,

или закрила ще открия в някои далечни брегове,

не смея да мечтая вече, понеже животът е това,

да лазиш вечно на ожулените свои колене.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Андрей Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво Определено имаш талант

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...