26.11.2010 г., 10:26

Живот

490 0 1

Отново ли загубих, отново ли останах сам,

повреден напълно от живота и със загасващ в сърцето плам,

защо бе нужно да се спъна, веднага щом започнах да вървя,

и кой тъй жлъчно ме излъга, че има щастие в света;

 

Може би вината е във мен,

и може би аз съм този, който не разбира

правилата на злокобната игра,

която всеки мачка и никой не подбира;

 

И губейки приятели неверни,

и печелейки все нови врагове,

пристъпвам плахо аз напред в живота,

пазейки нещастните парчета от своето сърце,

 

Дали обич ще намеря аз отново,

или закрила ще открия в някои далечни брегове,

не смея да мечтая вече, понеже животът е това,

да лазиш вечно на ожулените свои колене.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Андрей Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубаво Определено имаш талант

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...