Отново ли загубих, отново ли останах сам,
повреден напълно от живота и със загасващ в сърцето плам,
защо бе нужно да се спъна, веднага щом започнах да вървя,
и кой тъй жлъчно ме излъга, че има щастие в света;
Може би вината е във мен,
и може би аз съм този, който не разбира
правилата на злокобната игра,
която всеки мачка и никой не подбира;
И губейки приятели неверни,
и печелейки все нови врагове,
пристъпвам плахо аз напред в живота,
пазейки нещастните парчета от своето сърце, ...