Отново ли загубих, отново ли останах сам,

повреден напълно от живота и със загасващ в сърцето плам,

защо бе нужно да се спъна, веднага щом започнах да вървя,

и кой тъй жлъчно ме излъга, че има щастие в света;

Може би вината е във мен,

и може би аз съм този, който не разбира

правилата на злокобната игра,

която всеки мачка и никой не подбира;

И губейки приятели неверни,

и печелейки все нови врагове,

пристъпвам плахо аз напред в живота,

пазейки нещастните парчета от своето сърце,

Дали обич ще намеря аз отново,

или закрила ще открия в някои далечни брегове,

не смея да мечтая вече, понеже животът е това,

да лазиш вечно на ожулените свои колене.