Nov 26, 2010, 10:26 AM

Живот

  Poetry » Other
491 0 1

Отново ли загубих, отново ли останах сам,

повреден напълно от живота и със загасващ в сърцето плам,

защо бе нужно да се спъна, веднага щом започнах да вървя,

и кой тъй жлъчно ме излъга, че има щастие в света;

 

Може би вината е във мен,

и може би аз съм този, който не разбира

правилата на злокобната игра,

която всеки мачка и никой не подбира;

 

И губейки приятели неверни,

и печелейки все нови врагове,

пристъпвам плахо аз напред в живота,

пазейки нещастните парчета от своето сърце,

 

Дали обич ще намеря аз отново,

или закрила ще открия в някои далечни брегове,

не смея да мечтая вече, понеже животът е това,

да лазиш вечно на ожулените свои колене.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Андрей All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е хубаво Определено имаш талант

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...