4 abr 2013, 9:20

Живот

  Poesía » Otra
711 0 0

Една игра, без отговори,

игра без задръжки,

игра без стратегия,

игра на ум.

Сън, в който всички сме слепи.

Някои от тях искат да си отворят очите,

някои от тях искат очите им да бъдат затворени,

други само  слушат тихия, почти доловим звук.

 

Там, където има игра,

има и  стена,

а зад нея всичко и нищо.

Пустош!

 

Не съм бог, който притежава земята,

не съм бог, който притежава небето,

единствено знам аз,

аз съм бог на моето съзнание,

бог на цялата игра,

дори извън нея!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гносис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...