4 abr 2013, 9:20

Живот

  Poesía » Otra
705 0 0

Една игра, без отговори,

игра без задръжки,

игра без стратегия,

игра на ум.

Сън, в който всички сме слепи.

Някои от тях искат да си отворят очите,

някои от тях искат очите им да бъдат затворени,

други само  слушат тихия, почти доловим звук.

 

Там, където има игра,

има и  стена,

а зад нея всичко и нищо.

Пустош!

 

Не съм бог, който притежава земята,

не съм бог, който притежава небето,

единствено знам аз,

аз съм бог на моето съзнание,

бог на цялата игра,

дори извън нея!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гносис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...