4.04.2013 г., 9:20 ч.

Живот 

  Поезия » Друга
404 0 0

Една игра, без отговори,

игра без задръжки,

игра без стратегия,

игра на ум.

Сън, в който всички сме слепи.

Някои от тях искат да си отворят очите,

някои от тях искат очите им да бъдат затворени,

други само  слушат тихия, почти доловим звук.

 

Там, където има игра,

има и  стена,

а зад нея всичко и нищо.

Пустош!

 

Не съм бог, който притежава земята,

не съм бог, който притежава небето,

единствено знам аз,

аз съм бог на моето съзнание,

бог на цялата игра,

дори извън нея!

 

© Гносис Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??