Apr 4, 2013, 9:20 AM

Живот

  Poetry » Other
703 0 0

Една игра, без отговори,

игра без задръжки,

игра без стратегия,

игра на ум.

Сън, в който всички сме слепи.

Някои от тях искат да си отворят очите,

някои от тях искат очите им да бъдат затворени,

други само  слушат тихия, почти доловим звук.

 

Там, където има игра,

има и  стена,

а зад нея всичко и нищо.

Пустош!

 

Не съм бог, който притежава земята,

не съм бог, който притежава небето,

единствено знам аз,

аз съм бог на моето съзнание,

бог на цялата игра,

дори извън нея!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гносис All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...