4 апр. 2013 г., 09:20

Живот

710 0 0

Една игра, без отговори,

игра без задръжки,

игра без стратегия,

игра на ум.

Сън, в който всички сме слепи.

Някои от тях искат да си отворят очите,

някои от тях искат очите им да бъдат затворени,

други само  слушат тихия, почти доловим звук.

 

Там, където има игра,

има и  стена,

а зад нея всичко и нищо.

Пустош!

 

Не съм бог, който притежава земята,

не съм бог, който притежава небето,

единствено знам аз,

аз съм бог на моето съзнание,

бог на цялата игра,

дори извън нея!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гносис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...