27 mar 2015, 23:57

Живот

  Poesía
458 0 6

Животът е планина,

трябва да се изкачи,

(за да видим какво има зад нея).

Висока е и стръмна,

по урвите - боли.

Пътят  труден -

камъни, лавини..,

върхът далеч - 

вечен мираж.

Плъзга се залезът

по стръмния склон.

Ние полягаме,слагаме 

отпечатък в черната пръст...,

на половината път!
Победител  е някой друг!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силата да изкачиш един връх е голяма цел.А Колко хора изкачват върха на живота. да достигнеш стрините си изкачвал много върхове. Браво.Хубаво е!!!!!
  • Много добре си сравнила живота със планина!
    Дано всеки успее да изкачи своя връх!
  • Еха този стих ме замисли !Найстина човек цял живот изкачва планини и много често не вижда по далече от носа си!Но въпреки всичко всички оставяме диря някой много ярка други не чак толкова!Хареса ми!!!
  • Верен поглед към живота проявяваш, Васе.
    Да се изкачваме, пък - кой докъдето стигне.
  • Човешкият живот е стремеж към върха. По-добре не бързай да го изкачваш, защото там никой не може да се задържи дълго. Изкачиш ли се следва спускането. То е по-лесно, но никой не се стреми към него.
    Желая ти спокоен и уравновесен живот, мила Васе! Лека нощ!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...