Животът е планина,
трябва да се изкачи,
(за да видим какво има зад нея).
Висока е и стръмна,
по урвите - боли.
Пътят труден -
камъни, лавини..,
върхът далеч -
вечен мираж.
Плъзга се залезът
по стръмния склон.
Ние полягаме,слагаме
отпечатък в черната пръст...,
на половината път!
Победител е някой друг!!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.