4 feb 2017, 20:55

Живот

  Poesía
408 1 5

Животът е изпит,

спуснат отгоре,

и не пита

имаш ли сили.

Издръжливи сме. 

С поглед нагоре 

преградите падат – 

с приятелско рамо, с родител. 

Сам ли си –

в падане, в ставане, 

без дъх. 

Молитвата е пречистване. 

Един е. Подарък, 

отчетен по часове и минути. 

Тръгваме с юмруци свити, 

за да се върнем отново победени. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво стихотворение,с мъдър финал Васе, оценявам сърдечно!
  • Съгласна съм с Младен и с Гавраил, но винаги, когато губиш не знаеш всъщност какво печелиш Поздрави и от мен!
  • Винаги победени и винаги победители.Това е животът.Оксиморон.
    Поздрав от мен!
  • Винаги сме губещи. И това е "хроника за една предизвестена смърт". Добре си го написала, Васи. Поздравление!
  • Хареса ми стиха ти, Васи!Поздравления!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...