4 feb 2017, 20:55

Живот

  Poesía
406 1 5

Животът е изпит,

спуснат отгоре,

и не пита

имаш ли сили.

Издръжливи сме. 

С поглед нагоре 

преградите падат – 

с приятелско рамо, с родител. 

Сам ли си –

в падане, в ставане, 

без дъх. 

Молитвата е пречистване. 

Един е. Подарък, 

отчетен по часове и минути. 

Тръгваме с юмруци свити, 

за да се върнем отново победени. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво стихотворение,с мъдър финал Васе, оценявам сърдечно!
  • Съгласна съм с Младен и с Гавраил, но винаги, когато губиш не знаеш всъщност какво печелиш Поздрави и от мен!
  • Винаги победени и винаги победители.Това е животът.Оксиморон.
    Поздрав от мен!
  • Винаги сме губещи. И това е "хроника за една предизвестена смърт". Добре си го написала, Васи. Поздравление!
  • Хареса ми стиха ти, Васи!Поздравления!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...