Животът е изпит,
спуснат отгоре,
и не пита
имаш ли сили.
Издръжливи сме.
С поглед нагоре
преградите падат –
с приятелско рамо, с родител.
Сам ли си –
в падане, в ставане,
без дъх.
Молитвата е пречистване.
Един е. Подарък,
отчетен по часове и минути.
Тръгваме с юмруци свити,
за да се върнем отново победени.
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Поздрави и от мен!
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
