4.02.2017 г., 20:55

Живот

403 1 5

Животът е изпит,

спуснат отгоре,

и не пита

имаш ли сили.

Издръжливи сме. 

С поглед нагоре 

преградите падат – 

с приятелско рамо, с родител. 

Сам ли си –

в падане, в ставане, 

без дъх. 

Молитвата е пречистване. 

Един е. Подарък, 

отчетен по часове и минути. 

Тръгваме с юмруци свити, 

за да се върнем отново победени. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво стихотворение,с мъдър финал Васе, оценявам сърдечно!
  • Съгласна съм с Младен и с Гавраил, но винаги, когато губиш не знаеш всъщност какво печелиш Поздрави и от мен!
  • Винаги победени и винаги победители.Това е животът.Оксиморон.
    Поздрав от мен!
  • Винаги сме губещи. И това е "хроника за една предизвестена смърт". Добре си го написала, Васи. Поздравление!
  • Хареса ми стиха ти, Васи!Поздравления!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...