4 февр. 2017 г., 20:55

Живот

407 1 5

Животът е изпит,

спуснат отгоре,

и не пита

имаш ли сили.

Издръжливи сме. 

С поглед нагоре 

преградите падат – 

с приятелско рамо, с родител. 

Сам ли си –

в падане, в ставане, 

без дъх. 

Молитвата е пречистване. 

Един е. Подарък, 

отчетен по часове и минути. 

Тръгваме с юмруци свити, 

за да се върнем отново победени. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво стихотворение,с мъдър финал Васе, оценявам сърдечно!
  • Съгласна съм с Младен и с Гавраил, но винаги, когато губиш не знаеш всъщност какво печелиш Поздрави и от мен!
  • Винаги победени и винаги победители.Това е животът.Оксиморон.
    Поздрав от мен!
  • Винаги сме губещи. И това е "хроника за една предизвестена смърт". Добре си го написала, Васи. Поздравление!
  • Хареса ми стиха ти, Васи!Поздравления!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...