4 февр. 2017 г., 20:55

Живот

405 1 5

Животът е изпит,

спуснат отгоре,

и не пита

имаш ли сили.

Издръжливи сме. 

С поглед нагоре 

преградите падат – 

с приятелско рамо, с родител. 

Сам ли си –

в падане, в ставане, 

без дъх. 

Молитвата е пречистване. 

Един е. Подарък, 

отчетен по часове и минути. 

Тръгваме с юмруци свити, 

за да се върнем отново победени. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво стихотворение,с мъдър финал Васе, оценявам сърдечно!
  • Съгласна съм с Младен и с Гавраил, но винаги, когато губиш не знаеш всъщност какво печелиш Поздрави и от мен!
  • Винаги победени и винаги победители.Това е животът.Оксиморон.
    Поздрав от мен!
  • Винаги сме губещи. И това е "хроника за една предизвестена смърт". Добре си го написала, Васи. Поздравление!
  • Хареса ми стиха ти, Васи!Поздравления!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...