Човек се ражда с радост, с мощен вик
като от свят, напомнящ ни на вечност,
и в него няма нито тон фалшив,
и даже казва повече от песен.
Човекът идва сякаш като взрив,
избухващ от утроба на живота,
дори в мига си пръв така красив,
дори в мига си пръв така достоен.
Човек пристига с някаква съдба
и с цел, която явно тук забравя.
Расте и се превръща във това,
което „на тепсия“ му се дава. ...