5 abr 2023, 13:25

Живот

  Poesía
631 0 1

Сякаш се изтъркули между пръстите ми. 
Като пясък, изтичащ от шепата ми. 
Сякаш беше за кратко или може би вечност. 
Сякаш помете ме в своята вихрушка

и захвърли ме навътре в морето,
ала цялата суха съм още

и гледам плажа отдалеко. 
Сякаш живея всекидневно, 
а животът тъй се изплъзва,
като низ от перли,

нанизан от някоя скръбна женица, 
навела главата си кротко

над своите болни дечица. 
Май да престанем е време! 
Да спрем да се смеем на оня,

който жалее тъй тежко, 
но няма ни враг, ни икона. 
Да спрем да живеем за празник, 
а делниците свои да вземем

и в сърце топло да ги скрием, 
да туптят и да знаем,

че и те правят ни живи, 
макар и да взимат от нази

частичките наши човешки 
и да правят ги веки прах от пусти надежди, 
загърбили доброто си име и велики успехи 
и погребани там в пустиня,

да гният навеки.
Да спрем да пилеем нашето време

в „какво ако беше“,
а да загърбим нашето бреме
и превърнем в реалност онази детска,

бледна, далечна мечта,
която тайно в нощта над душата ни бди
и скрити надежди безсрамно шепти:
за далечни планети, карети в нощта,
които ще стоплят тези сърца.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...