5 апр. 2023 г., 13:25

Живот

629 0 1

Сякаш се изтъркули между пръстите ми. 
Като пясък, изтичащ от шепата ми. 
Сякаш беше за кратко или може би вечност. 
Сякаш помете ме в своята вихрушка

и захвърли ме навътре в морето,
ала цялата суха съм още

и гледам плажа отдалеко. 
Сякаш живея всекидневно, 
а животът тъй се изплъзва,
като низ от перли,

нанизан от някоя скръбна женица, 
навела главата си кротко

над своите болни дечица. 
Май да престанем е време! 
Да спрем да се смеем на оня,

който жалее тъй тежко, 
но няма ни враг, ни икона. 
Да спрем да живеем за празник, 
а делниците свои да вземем

и в сърце топло да ги скрием, 
да туптят и да знаем,

че и те правят ни живи, 
макар и да взимат от нази

частичките наши човешки 
и да правят ги веки прах от пусти надежди, 
загърбили доброто си име и велики успехи 
и погребани там в пустиня,

да гният навеки.
Да спрем да пилеем нашето време

в „какво ако беше“,
а да загърбим нашето бреме
и превърнем в реалност онази детска,

бледна, далечна мечта,
която тайно в нощта над душата ни бди
и скрити надежди безсрамно шепти:
за далечни планети, карети в нощта,
които ще стоплят тези сърца.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...