Живот
Животът е като море,
разбивано от зла вихрушка.
И ти, препълнено сърце
от скръб, към радост все се люшкаш.
Влече ни мътният поток
към нови бездни, върхове,
животът е така дълбок,
че с пълни шепи се гребе.
Покланям ти се до пръстта,
амброзията ти обичам
и хилядите ти лица,
защото съм полуезичник.
На своята земя корава
съм стъпил здраво като камък.
Гръдтта ми все по-крепка става,
обжарена от твоя пламък.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Авитохол Todos los derechos reservados
