Живот

sofist (Авитохол)
31 31

3.05.2008 г., 16:41 ч.

Поезия » Друга

1066 0 4

Животът е като море,

разбивано от зла вихрушка.

И ти, препълнено сърце

от скръб, към радост все се люшкаш.

Влече ни мътният поток

към нови бездни, върхове,

животът е така дълбок,

че с пълни шепи се гребе.

Покланям ти се до пръстта,

амброзията ти обичам

и хилядите ти лица,

защото съм полуезичник.

На своята земя корава

съм стъпил здраво като камък.

Гръдтта ми все по-крепка става,

обжарена от твоя пламък.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.