Животът е като море,
разбивано от зла вихрушка.
И ти, препълнено сърце
от скръб, към радост все се люшкаш.
Влече ни мътният поток
към нови бездни, върхове,
животът е така дълбок,
че с пълни шепи се гребе.
Покланям ти се до пръстта,
амброзията ти обичам
и хилядите ти лица,
защото съм полуезичник.
На своята земя корава
съм стъпил здраво като камък.
Гръдтта ми все по-крепка става,
обжарена от твоя пламък.
© Авитохол All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
