May 3, 2008, 4:41 PM

Живот 

  Poetry » Other
1328 0 4
Животът е като море,
разбивано от зла вихрушка.
И ти, препълнено сърце
от скръб, към радост все се люшкаш.
Влече ни мътният поток
към нови бездни, върхове,
животът е така дълбок,
че с пълни шепи се гребе.
Покланям ти се до пръстта,
амброзията ти обичам
и хилядите ти лица,
защото съм полуезичник. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Авитохол All rights reserved.

Random works
: ??:??