2 feb 2008, 13:42

Живот като на... вино

  Poesía
665 0 2

 

Подари ми букет на първата среща,

опознавателно ароматизирахме се двама.

Във вазата на масата със свещи,

с бутилката, цветята... ние само.

Букетно беше течното сближаване,

младо вино, качествен бургунд,

на втората бутилка нужно беше разясняване

заради ескалиралия шум.

Бъбренето мина кота "Срамежливост"

и вече бяхме с пламнали страни.

Пино ноар отново се разлива...

Ах, на маса как си пасват нашите души.

Решихме, че до древността не ни се връща,

тогава гърците разреждали са с вода

виното пенливо, ние няма да поддържаме

тая му традиция. Просто всеки се прибра.

Вкъщи.

Поотделно.

Поомаян.

Истина ли беше, че се разбрахме -

нова среща, нови свещи да запалим.

До вчера така самотни бяхме...

Прекалихме с любимите ни сортове -

ароматни, блазнещи вина.

Неусетно любовта превърна се в ескорт,

а ние се преляхме в нашите деца...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ин вино веритас!
    А свещите времето мерят!
    И подмладяват се усмивките
    в усмивките на нашите деца...
    Браво!
  • Прекрасно стихотворение!Прочетох си го два пъти! А и много ми допадна заглавието-усмихна ме!Поздрави!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...