Feb 2, 2008, 1:42 PM

Живот като на... вино

  Poetry
663 0 2

 

Подари ми букет на първата среща,

опознавателно ароматизирахме се двама.

Във вазата на масата със свещи,

с бутилката, цветята... ние само.

Букетно беше течното сближаване,

младо вино, качествен бургунд,

на втората бутилка нужно беше разясняване

заради ескалиралия шум.

Бъбренето мина кота "Срамежливост"

и вече бяхме с пламнали страни.

Пино ноар отново се разлива...

Ах, на маса как си пасват нашите души.

Решихме, че до древността не ни се връща,

тогава гърците разреждали са с вода

виното пенливо, ние няма да поддържаме

тая му традиция. Просто всеки се прибра.

Вкъщи.

Поотделно.

Поомаян.

Истина ли беше, че се разбрахме -

нова среща, нови свещи да запалим.

До вчера така самотни бяхме...

Прекалихме с любимите ни сортове -

ароматни, блазнещи вина.

Неусетно любовта превърна се в ескорт,

а ние се преляхме в нашите деца...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ин вино веритас!
    А свещите времето мерят!
    И подмладяват се усмивките
    в усмивките на нашите деца...
    Браво!
  • Прекрасно стихотворение!Прочетох си го два пъти! А и много ми допадна заглавието-усмихна ме!Поздрави!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...