danisab (Ниела Вон)
214 312
2.02.2008 г., 13:42 ч.

Живот като на... вино 

  Поезия
441 0 2

 

Подари ми букет на първата среща,

опознавателно ароматизирахме се двама.

Във вазата на масата със свещи,

с бутилката, цветята... ние само.

Букетно беше течното сближаване,

младо вино, качествен бургунд,

на втората бутилка нужно беше разясняване

заради ескалиралия шум.

Бъбренето мина кота "Срамежливост"

и вече бяхме с пламнали страни.

Пино ноар отново се разлива...

Ах, на маса как си пасват нашите души.

Решихме, че до древността не ни се връща,

тогава гърците разреждали са с вода

виното пенливо, ние няма да поддържаме

тая му традиция. Просто всеки се прибра.

Вкъщи.

Поотделно.

Поомаян.

Истина ли беше, че се разбрахме -

нова среща, нови свещи да запалим.

До вчера така самотни бяхме...

Прекалихме с любимите ни сортове -

ароматни, блазнещи вина.

Неусетно любовта превърна се в ескорт,

а ние се преляхме в нашите деца...

© Ниела Вон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ин вино веритас!
    А свещите времето мерят!
    И подмладяват се усмивките
    в усмивките на нашите деца...
    Браво!
  • Прекрасно стихотворение!Прочетох си го два пъти! А и много ми допадна заглавието-усмихна ме!Поздрави!
Предложения
: ??:??