1 may 2021, 16:34

Живот като песен

1.4K 0 1

 

 

в памет на великия Емил Димитров

 

Когато си честен, но и много талантлив,

веднага ставаш страшен, неудобен и различен!

Такъв творец не може в дните си да е щастлив,

но може безконечно и красиво да обича,

 

и винаги да бъде смел – роден аристократ –

и никога да не осъди времето омразно;

да вярва, че човек ще стане истински богат,

ако е дал, а не е взел от някого напразно;

 

да диша с песента, да бъдат вечно двама,

безбройни пъти от тъмата тя да го спаси.

Една велика изповед, едно писмо до мама,

огромен данък, заплатен със майчини коси,

 

последна песен като спомен за целия народ,

останал през годините до своя Крал естраден…

Достатъчен е само достойният живот,

изпят до край и пак до край раздаден.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Янев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...