…в памет на великия Емил Димитров

Когато си честен, но и много талантлив,

веднага ставаш страшен, неудобен и различен!

Такъв творец не може в дните си да е щастлив,

но може безконечно и красиво да обича,

и винаги да бъде смел – роден аристократ –

и никога да не осъди времето омразно;

да вярва, че човек ще стане истински богат,

ако е дал, а не е взел от някого напразно;

да диша с песента, да бъдат вечно двама,

безбройни пъти от тъмата тя да го спаси.

Една велика изповед, едно писмо до мама,

огромен данък, заплатен със майчини коси,

последна песен като спомен за целия народ,

останал през годините до своя Крал естраден…

Достатъчен е само достойният живот,

изпят до край и пак до край раздаден.