Живот, лишен от смисъл

14 mar 2012, 11:17

Poesía » De amor

988 0 1

Времето си отминава,

но болката не се забравя.

Седи си в мене обичта,

без да намалее любовта.

Ти беше всичко за мен -

и светла нощ, и летен ден.

А сега остави в мен неизлечима болка,

болка, нуждаеща се от пълна упойка.

Аз сега съм наранен,

наранен и силно от живота огорчен.

Повярвах аз във любовта,

във любовта, по-силна от смъртта.

Няма те, няма те до мене вече,

тъй съдбата на нас ни рече.

Душата ми на бавен огън тлее,

има ли смисъл без теб да се живее?!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

didi68 (Цветелина Иванова)

2012-03-19T21:41:45+02:00

За човек на твоята възраст току що прохождащ в поезията, не е чак толкова зле, но има да поработиш над доста неща.