Живот, лишен от смисъл
Живот, лишен от смисъл
Времето си отминава,
но болката не се забравя.
Седи си в мене обичта,
без да намалее любовта.
Ти беше всичко за мен -
и светла нощ, и летен ден.
А сега остави в мен неизлечима болка,
болка, нуждаеща се от пълна упойка.
Аз сега съм наранен,
наранен и силно от живота огорчен.
Повярвах аз във любовта,
във любовта, по-силна от смъртта.
Няма те, няма те до мене вече,
тъй съдбата на нас ни рече.
Душата ми на бавен огън тлее,
има ли смисъл без теб да се живее?!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Йорданов Todos los derechos reservados
