14 мар. 2012 г., 11:17

Живот, лишен от смисъл

1.3K 0 1

Живот, лишен от смисъл

 

 Времето си отминава,

но болката не се забравя.

Седи си в мене обичта,

без да намалее любовта.

 

 Ти беше всичко за мен -

и светла нощ, и летен ден.

А сега остави в мен неизлечима болка,

болка, нуждаеща се от пълна упойка.

 

Аз сега съм наранен,

наранен и силно от живота огорчен.

Повярвах аз във любовта,

във любовта, по-силна от смъртта.

 

Няма те, няма те до мене вече,

тъй съдбата на нас ни рече.

Душата ми на бавен огън тлее,

има ли смисъл без теб да се живее?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За човек на твоята възраст току що прохождащ в поезията, не е чак толкова зле, но има да поработиш над доста неща.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...