Живот, лишен от смисъл

14 мар. 2012 г., 11:17

Поэзия » Любовная

814 0 1

Времето си отминава,

но болката не се забравя.

Седи си в мене обичта,

без да намалее любовта.

Ти беше всичко за мен -

и светла нощ, и летен ден.

А сега остави в мен неизлечима болка,

болка, нуждаеща се от пълна упойка.

Аз сега съм наранен,

наранен и силно от живота огорчен.

Повярвах аз във любовта,

във любовта, по-силна от смъртта.

Няма те, няма те до мене вече,

тъй съдбата на нас ни рече.

Душата ми на бавен огън тлее,

има ли смисъл без теб да се живее?!