Живот, лишен от смисъл
Живот, лишен от смисъл
Времето си отминава,
но болката не се забравя.
Седи си в мене обичта,
без да намалее любовта.
Ти беше всичко за мен -
и светла нощ, и летен ден.
А сега остави в мен неизлечима болка,
болка, нуждаеща се от пълна упойка.
Аз сега съм наранен,
наранен и силно от живота огорчен.
Повярвах аз във любовта,
във любовта, по-силна от смъртта.
Няма те, няма те до мене вече,
тъй съдбата на нас ни рече.
Душата ми на бавен огън тлее,
има ли смисъл без теб да се живее?!
© Никола Йорданов All rights reserved.
