Живот, лишен от смисъл
Живот, лишен от смисъл
Времето си отминава,
но болката не се забравя.
Седи си в мене обичта,
без да намалее любовта.
Ти беше всичко за мен -
и светла нощ, и летен ден.
А сега остави в мен неизлечима болка,
болка, нуждаеща се от пълна упойка.
Аз сега съм наранен,
наранен и силно от живота огорчен.
Повярвах аз във любовта,
във любовта, по-силна от смъртта.
Няма те, няма те до мене вече,
тъй съдбата на нас ни рече.
Душата ми на бавен огън тлее,
има ли смисъл без теб да се живее?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Йорданов Всички права запазени
