Живот, лишен от смисъл

14.03.2012 г., 11:17 ч.

Поезия » Любовна

985 0 1

Времето си отминава,

но болката не се забравя.

Седи си в мене обичта,

без да намалее любовта.

Ти беше всичко за мен -

и светла нощ, и летен ден.

А сега остави в мен неизлечима болка,

болка, нуждаеща се от пълна упойка.

Аз сега съм наранен,

наранен и силно от живота огорчен.

Повярвах аз във любовта,

във любовта, по-силна от смъртта.

Няма те, няма те до мене вече,

тъй съдбата на нас ни рече.

Душата ми на бавен огън тлее,

има ли смисъл без теб да се живее?!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

didi68 (Цветелина Иванова)

2012-03-19T21:41:45+02:00

За човек на твоята възраст току що прохождащ в поезията, не е чак толкова зле, но има да поработиш над доста неща.