Живот-миг
991
0
0
Денят вече преваля,
тръгва си с лека игра,
ала да не би да дожаля
някому за умиращата светлина?
Не, все тъй слепи сме,
невиждащи гаснещия час.
Безценни мигове пропускаме
и годините минават покрай нас.
Минават, а ний стареем
и тогава ни става жал -
за всеки спомен наш милеем,
ала животът взема, що ни е дал.
И никому не прощава -
изправя го пред Страшен съд
и гледа мъртвия отгоре - как друг подминава
младостта си, пробягва своя земен път.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елена Todos los derechos reservados
