Живот-миг
995
0
0
Денят вече преваля,
тръгва си с лека игра,
ала да не би да дожаля
някому за умиращата светлина?
Не, все тъй слепи сме,
невиждащи гаснещия час.
Безценни мигове пропускаме
и годините минават покрай нас.
Минават, а ний стареем
и тогава ни става жал -
за всеки спомен наш милеем,
ала животът взема, що ни е дал.
И никому не прощава -
изправя го пред Страшен съд
и гледа мъртвия отгоре - как друг подминава
младостта си, пробягва своя земен път.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Все права защищены
