Живот-миг

Денят вече преваля,
тръгва си с лека игра,
 ала да не би да дожаля
някому за умиращата светлина?

Не, все тъй слепи сме,
невиждащи гаснещия час.
Безценни мигове пропускаме
и годините минават покрай нас.

Минават, а ний стареем
и тогава ни става жал -
за всеки спомен наш милеем,
ала животът взема, що ни е дал.

И никому не прощава -
изправя го пред Страшен съд
и гледа мъртвия отгоре - как друг подминава
младостта си, пробягва своя земен път.