Живот-миг
988
0
0
Денят вече преваля,
тръгва си с лека игра,
ала да не би да дожаля
някому за умиращата светлина?
Не, все тъй слепи сме,
невиждащи гаснещия час.
Безценни мигове пропускаме
и годините минават покрай нас.
Минават, а ний стареем
и тогава ни става жал -
за всеки спомен наш милеем,
ала животът взема, що ни е дал.
И никому не прощава -
изправя го пред Страшен съд
и гледа мъртвия отгоре - как друг подминава
младостта си, пробягва своя земен път.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Всички права запазени
