12 sept 2009, 0:55

Живот на заем

  Poesía » Otra
991 0 5

Живот на заем - кой ли би мечтал.

Но го живеем в страх и изумление.

Топим се - кой живял-недоживял

и търсим за душите си спасение.

 

На заем всичко - харчове, мечти

и те се губят неосъществими.

Без нищичко оставаме почти,

забравяме и собственото име.

 

Дали ще има след смъртта живот,

да изживеем него като хора.

Или в какъвто впрегнат си хомот,

дотам е гордостта ти и позора.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Гарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Щеше ми се да има и такова блаженство:
    Блажени впрегнатите в хомот, защото те ще се наситят на свободата и на сладката почивка.Може пък и да има.Само дето никой не се е върнал да го засвидетелствува.
  • Я да си го живеем този както ни харесва, че току виж не ни чака нищо там - отвъд...
  • Още никой не се е върнал за да разкаже.
    Така, че да не храним празни надежди.
    Поздрави!
  • Лошо Райчо,уби ми последната надежда!
  • "Ще кажа неприятност,
    но след живота тук,
    по всяка вероятност
    не ни очаква друг." - Валери Петров)))

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...