12 sept 2009, 0:55

Живот на заем

  Poesía » Otra
993 0 5

Живот на заем - кой ли би мечтал.

Но го живеем в страх и изумление.

Топим се - кой живял-недоживял

и търсим за душите си спасение.

 

На заем всичко - харчове, мечти

и те се губят неосъществими.

Без нищичко оставаме почти,

забравяме и собственото име.

 

Дали ще има след смъртта живот,

да изживеем него като хора.

Или в какъвто впрегнат си хомот,

дотам е гордостта ти и позора.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Гарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Щеше ми се да има и такова блаженство:
    Блажени впрегнатите в хомот, защото те ще се наситят на свободата и на сладката почивка.Може пък и да има.Само дето никой не се е върнал да го засвидетелствува.
  • Я да си го живеем този както ни харесва, че току виж не ни чака нищо там - отвъд...
  • Още никой не се е върнал за да разкаже.
    Така, че да не храним празни надежди.
    Поздрави!
  • Лошо Райчо,уби ми последната надежда!
  • "Ще кажа неприятност,
    но след живота тук,
    по всяка вероятност
    не ни очаква друг." - Валери Петров)))

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....