Живот на заем - кой ли би мечтал.
Но го живеем в страх и изумление.
Топим се - кой живял-недоживял
и търсим за душите си спасение.
На заем всичко - харчове, мечти
и те се губят неосъществими.
Без нищичко оставаме почти,
забравяме и собственото име.
Дали ще има след смъртта живот,
да изживеем него като хора.
Или в какъвто впрегнат си хомот,
дотам е гордостта ти и позора.
© Гинка Гарева Todos los derechos reservados
Блажени впрегнатите в хомот, защото те ще се наситят на свободата и на сладката почивка.Може пък и да има.Само дето никой не се е върнал да го засвидетелствува.